сряда, 1 септември 2010 г.

Време е ...за захлаждане,дългоочакваният и тъй желан от мен септември,с най-красивото синьо небе,е вече факт.Но дори и той не може да охлади кипящите в мен апокалиптични настроения и мисли.Мозъкът ми е нажежен до най-високата си степен,а водата ,която искам да ме охлади,нещо не тече.Наистина този път е по-различно.Всеки път си казвам,че ето,не мога повече,това ми е много,но се оказва ,че винаги може повече и повече.Само че колкото егоистично да звучи ,аз не искам повече,не искам и сантиграм отгоре.И не защото не мога да го понеса,а защото искам поне веднъж да се убедя,че нещо се случва както трябва и моите усилия не са били нахалост,да се убедя ,че като направя нещо ,то бива и да се получи,защото никога не се раздавам наполивина,а винаги нацяло.
Затова искам така.Поне веднъж.Само един път ,за да не се сривам пак,защото вече не съм на 20 и провалите не ме мотивират,както преди.Ето за това искам да дойде време- да спрат разочарованията ,за да имам стимул и доказателство ,че и при мен нещата ще се получат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар