Maria Ilieva - Nishto

Време е....Днес е било времето да разбера нещо.Нещо ,което съм мислила ,че съм направила и преодоляла и мога да продължа без безпокойство,а  се оказа ,че не е така.Сега пак съм в началото и този път е още по-страшно,защото вече съм на 29.Този път наистина нямам идея накъде ,какво и с кого....Проблемите са солта на живота,ама много пресолено ми беше днес.
Време е някой да ми подаде чаша вода да преглътна,но не съм сигурна че ще имам сили да я поема.
И не вярвам да се намери някой.
И ми е обидно някак  си,защото тези,които ще ми я предложат дори нямат представа,колко ще съм им благодарна,но няма да са те тези,които могат да ми помогнат.
Уф...това не го очаквах,този удар не беше и под кръста,ами не знам и аз къде.
Мда,май е време..... за поредното разочарование.

 Време е...За какво ли не ми е време,ама като начало май-май ми беше време да се запозная с един цветна,шарена и ярка личност,такава каквато съм била и аз преди време.Бях позабравила какво  е да си такъв и да си сред такива хора,не че съм се обзцветила,просто избледнявам напоследък ,заобиколена от злободневни грижи и хора,смятащи ,че слънцето изгрява заради тях,с които ми омръзна да споря.              

Та ето сега,времето да имам и  аз някакво виртуално местенце,където  да описвам светоусещането си към този момент,настъпи.Като за начало това си е обнадеждаващо.Ще се опитам да потърся за какво друго ми е време и когато го направя,а не когато само си го мисля,защото мисълта убива делото,все пак,ще го споделя.
А точно в този момент ми е време за кафето,което от сутринта стои и чака да му се насладя подобаващо....

Лилиии