петък, 27 август 2010 г.

Време е....Днес е било времето да разбера нещо.Нещо ,което съм мислила ,че съм направила и преодоляла и мога да продължа без безпокойство,а  се оказа ,че не е така.Сега пак съм в началото и този път е още по-страшно,защото вече съм на 29.Този път наистина нямам идея накъде ,какво и с кого....Проблемите са солта на живота,ама много пресолено ми беше днес.
Време е някой да ми подаде чаша вода да преглътна,но не съм сигурна че ще имам сили да я поема.
И не вярвам да се намери някой.
И ми е обидно някак  си,защото тези,които ще ми я предложат дори нямат представа,колко ще съм им благодарна,но няма да са те тези,които могат да ми помогнат.
Уф...това не го очаквах,този удар не беше и под кръста,ами не знам и аз къде.
Мда,май е време..... за поредното разочарование.

2 коментара:

  1. Ей, я не драматизирай толкова.Всяко зло за добро, колкото и щампирано да ти се стори не се поддавай на провалите, а се радвай и намлкото слънчеви моменти.Ако някой те е разочаровал или предал , по-добре- отървала си се от ненужен в обкръжението ти човек.Чаша вода ли искаш?Няма да ти я предложа, а ще те помоля да си налееш сама ;)Горе главата момиче!

    ОтговорИзтриване
  2. Може би пак си права,когато разбереш за какво иде реч,ако досега си имала съмнения ,че съм смахната,ще се убедиш окончателно,но в момента нещата ми изглеждат апокалиптично,ще го преглътна и това ,но не знам как...Ще си налея вода,ще мине и това,ама нямаше нужда по този начин,да му се не види.

    ОтговорИзтриване