петък, 27 август 2010 г.

 Време е...За какво ли не ми е време,ама като начало май-май ми беше време да се запозная с един цветна,шарена и ярка личност,такава каквато съм била и аз преди време.Бях позабравила какво  е да си такъв и да си сред такива хора,не че съм се обзцветила,просто избледнявам напоследък ,заобиколена от злободневни грижи и хора,смятащи ,че слънцето изгрява заради тях,с които ми омръзна да споря.              
Та ето сега,времето да имам и  аз някакво виртуално местенце,където  да описвам светоусещането си към този момент,настъпи.Като за начало това си е обнадеждаващо.Ще се опитам да потърся за какво друго ми е време и когато го направя,а не когато само си го мисля,защото мисълта убива делото,все пак,ще го споделя.
А точно в този момент ми е време за кафето,което от сутринта стои и чака да му се насладя подобаващо....

1 коментар:

  1. Добро начало :) А и нали знаеш , за всичко си има време.А кафето да го изпиеш с онези усмихващи се упражнения ;)

    ОтговорИзтриване